Телефон за поръчки: 0893 36 38 58

Свинска тения


СВИНСКА ТЕНИЯ
(Taenia solium)

Паразитът свинска тения (Taenia solium) е разпространен главно върху територии, където се развива интензивно свиневъдство.  Там понякога заразяването достига 35% от общата популация. Та¬кива са Тайван, Китай, Южна Корея, много страни от Африка и Латинска Америка.
Свинската тения причинява тениоза - когато човекът е краен гостоприемник, и цистицеркоза - ко¬гато е междинен такъв. Поразява се главно храносмилателната система, като основно място за лока¬лизация на паразита са тънките черва.
Ендемичните огнища на тениозата се определят преди всичко от количеството заразени свине. В географски план най-големите са няколко:
- африканска зона (Нигерия, Камерун, Заир и др.), в която освен наличието на инвазия сред жи¬вотните се отбелязва и нисък социален стандарт на населението;
- азиатска зона на тениоза (Южна Корея, Китай, Тайван, Индонезия, Индия, Филипините), където инвазивността сред животните е висока - 25-35%. До 20% от хората в някои региони там страдат от те¬ниоза;
- латиноамериканска зона (Колумбия, Мексико, Никарагуа) - там също до 20% от свинете са за¬разени с паразита, а от населението - до 300 хиляди души.
Причини за заразяване с тениоза
Причинителят на тениозата - плоският хелминт Taenia solium (свинска тения) има лентовидно тяло с дължина 2-3 метра.
Яйцата на свинската тения са заразни за хората (за разлика, например, от яйцата на говеждата тения). Във всеки неин прешлен може да се съдържат до 50 хиляди. Яйцата на свинската тения практически не се различават от тези на говеждата, затова може да бъдат диференцирани само при изследване. Различаването на тези два паразита е важно, защото лечението на различните видове тениоза има своите особености.
Свинската тения се отличава от говеждата с по-малките си размери и формата на главата си, коя¬то, освен 4 смукалца, има още и хоботче, въоръжено с 2 реда кукички. Членчетата в средната част на тялото са с почти правилна квадратна форма, а презрелите са видимо удължени.
Свинската тения няма специален отвор за извеждане на яйцата. Членчетата се отделят от тялото на групи по 5-6 и излизат в околната среда заедно с екскрементите. За разлика от говеждата тения, отделилите се членчета на свинската тения не са способни да се движат самостоятелно. Отделянето на яйцата, предпазени с дебели защитни обвивки, се извършва при разкъсването на членчето (прешлена).
Зрелият паразит живее в тънките черва на човека - но междинен приемник са свинете, а не едрият рогат добитък. Свинете се заразяват с личинките на тенията от храна, в която са попаднали яйца на паразита. Особено често това се случва в неблагоустроени стопанства, където те често ядат нечистотии, съдържащи понякога не само яйца, а направо групи членчета на тенията. Значително по-рядко междинни приемници на свинската тения може да бъдат и други всеядни животни, които поня¬кога се хранят с нечистотии (кучета, котки и т. н.).
Окончателният приемник на свинската тения е човекът, в чийто организъм паразитира поло¬возрелият паразит (в тънките черва) и, съответно, протича отделянето на прешлените (членчетата) с онкосферите заедно с изпражненията. Половозрялата тения може да паразитира в човешкия организъм в про¬дължение на десетки години. Нейни междинни приемници са домашни или диви свине, по-рядко котки, ку¬чета, маймуни; понякога хора. В техния организъм онкосферите образуват личинки и заболяването се обуславя от паразитирането именно на личинките. При човека това заболяване, причинено от ли-чинките на тенията, се нарича цистицеркоза.
Механизмът на заразяването е алиментарен, а начинът - чрез храната. Човек може да се зарази с тениоза при консумация на сурово или недостатъчно термично обработено месо, което съдържа ли¬чинки на тенията. В същото време болният е заразен не само за околните, но и за самия себе си, защото отделя яйца на пара¬зита. Разликата е, че заразява хората и себе си не с тениоза, а с цистицеркоза (личинковия стадий на тенията), което още по-трудно се поддава на лечение.
Половозрелите тении паразитират в тънките черва на крайния приемник - човека. Крайните членчета-прешлени се отделят в околната среда заедно с изпражненията. При попадане на яйцата в стомаха или червата на междинния приемник те може да проникнат свободно в кръвоносните съдове и да се разнесат по целия организъм. Повечето от тях след 2-3 дни се отлагат в мускулните тъкани. Ли¬чинките, които имат вид на малки мехурчета с прозрачна течност вътре, се формират 60-70 дни след заразяването. Основното им място за локализация е междумускулната съединителна тъкан, но могат да се формират и в други органи и тъкани (при цистицеркозата).
Личинките не издържат на високи и ниски температури. При 80 градуса в продължение на 1 час те биват обезвредени. За обеззаразяване на свинско месо, в което са открити личинки, е необходимо продължително замразяване - поне 10 денонощия при температура минус 12-15 градуса.
В организма на окончателния приемник личинките попадат при консумация на сурово или полу¬сурово заразено месо. Именно в червата личинката формира половозряла свинска тения. Два месеца след заразяването в тенията се появяват половозрели членчета (прешлени) с яйца.

Симптоми на тениоза при човека
Патогенното действие на свинската тения върху човешкия организъм при тениоза (паразитиране на половозряла тения в червата) се изразява в;
- токсико-алергично въздействие върху организма на болния (развитие на алергична реакция или алергична нагласа в организма);
- механично въздействие на тенията (поради прикрепването на кукичките към стените на червата се развива възпаление на чревната лигавицата);
- конкурентно поглъщане на хранителни вещества на приемника за собствената жизнена дейност на тенията.
Клиничните симптоми са свързани предимно с паразитологичното въздействие върху храносмила¬телната система на пациента и са обединени в няколко синдрома:
- астено-невротичен синдром (световъртеж, главоболие, припадъци, нарушен сън, раздразни¬телност);
- диспептичен синдром (отслабен апетит, неприятно чувство в чревния тракт след хранене, уригване);
- абдоминален синдром (болки в корема - от слаби до резки и интензивни).
В общия анализ на кръвта често не се забелязват сериозни нарушения. При някои пациенти може да се наблюдава увеличение на количеството на еозинофилите (еозинофилия), както и желязо-дефи¬цитна анемия.
Ако човек е междинен приемник, се развива цистицеркоза (в мускулната и съединителна тъкан се натрупват цистицерки - инвазивни личинки), която протича крайно тежко.
Имунитетът след прекарана тениоза не е стабилен, възможно е повторно заразяване.
Предварителната диагноза на тениозата се извършва въз основа на клинико-епидемиологични данни. Клиничните симптоми са неспецифични, затова е необходимо да се извършва старателна дифе¬ренциална диагностика (целта е да се изключват стомашно-чревните заболявания като гастроентери¬ти с бактериална и вирусна етиология, холецистити, заболявания на правото черво, болестта на Крон и др.). За предварителната диагноза също така помага епидемологичната анамнеза (консумация на съмнително, сурово или недостатъчно термично обработено месо, както и месо без предварително ве¬теринарно изследване).
Окончателна диагноза се поставя след щателно лабораторно изследване:
- изследване на изпражненията с цел откриване на парчета от крайните прешлени на тенията, които не са изпълзели сами. Крайните (хермафродитните) членчета на свинската тения, за разлика от тези на говеждата, са удължени, имат яйчник с добавъчна трета част (това е дифе¬ренциално-диагностичен лабораторен признак);
- овоскопия на перианално настъргване за откриване на крайни членчета (прешлени), които са неподвижни;
- серологични методи - изследване на кръвта с цел откриване на специфични антитела спрямо антигените на свинската тения (по-акутално е за цистицеркозата, при която е затруднена диагности¬ката по изпражнения);
- допълнителни методи: общ анализ на кръвта (еозинофилия, хипохромна анемия), копрограма, инструментални методи (рентгенография и скопия).
Лечение на тениозата
Всички пациенти с тениоза трябва да получат стационарно лечение поради опасността от развитие на цистицеркоза при разрушаване на обвивката на яйцата и навлизане на онкосфери в общия кръвопо¬ток.
Спазване на диетичен режим: хранене 4-5 пъти дневно на неголеми порции. Не бива да има про¬дължителни "гладни" интервали между отделните хранения. В диетата трябва да е намалена частта на мазнините и въглехидратите, като се увеличат витамините. Денонощният порцион е следният: белтъчини - 75-80 г (60-70% животински), мазнини - 60-70 г, въглехидрати - 300-350 г, енергийна ценност - 2200-2300 ккал.
Препоръчителни продукти и ястия:
- подсушен пшеничен хляб;
- обезмаслени месни и рибни бульони, зеленчукови супи, отвари от зърнени култури (булгур и др.);
- нетлъсти месо, птици, риби;
- млечнокисели напитки, извара;
- каши от ориз, булгур;
- картофи, моркови, цвекло, карфиол, зрели домати;
- зрели меки плодове и ягодови култури, отвара от шипки; захар, мед, конфитюри, мармелади.
Нежелателни продукти и ястия:
- пресен хляб, включително ръжен;
- тлъсти бульони и супи;
- тлъсти месо, птици и риби; колбаси, пушени продукти, солена риба, консерви;
- високомаслено мляко, сметана, кашкавал;
- просо, грис, макарони;
- зеле, ряпа, репички, лук, чесън, краставици, бобови култури;
- плодове и зеленчуци, богати на целулоза;
- шоколад, мазни тестени изделия, какао.
Медикаментозно лечение на тениозата
Лекарства, които предизвикват разпадане на отделените прешлени и възможно развитие на цистицеркоза, са противопоказни (от типа на фенасал и подобните му);
При чревната тениоза е възможно еднократно предписване на празиквантел (билтрицид). Ле¬карството парализира паразита, който престава да се придържа към стената на червата и излиза с изпражненията.
Екстракт от мъжка папрат също предизвиква парализа на мускулите на хелминта и бързата му смърт. Два дни пациентът се придържа към диета, през нощта приема солено слабително (на основа¬та на сярнокисел магнезий). На третия ден сутринта се извършва очистителна клизма, след това в продължение на половин час се изпива цялата доза от папратта (4-7 грама за възрастен) с вода - а след 40-50 минути отново се приема солено слабително. Закусва се най-рано след час - час и полови¬на. Ако през следващите 3 часа не се посети тоалетната по голяма нужда, се прави очистителна клизма.
Тиквени семки: 500 грама се заливат с вряла вода така, че да ги покрие в продължение на следващите 2 часа. След това сутрин на гладно и в продължение на 30-40 минути се изяждат всички семки, като се изпива и водата. След 2 часа се приема солено слабително.
До 2 часа и половина след тази терапия е необходимо да се ходи по голяма нужда, защото след този срок парализиращото действие на папратта и тиквените семки приключва. Не се допуска повръ¬щане с цел да не се върнат членчета от паразита в стомаха и да се избегне повторно заразяване. След изхвърлянето на хелминта се проверява неговата цялост, за да се избегне оставане на крайните му членчета в червата.
Диспансерното наблюдение след прекарана тениоза се установява за срок от 4 чесеца с про¬веждане на контролна терапия - 4 изследвания на изпраженията с интервал през 1 месец.
Профилактика на тениозата
Месни продукти трябва да се купуват само от проверени магазини. Необходимо е преди покупка на месо да бъде огледано, за да се установи евентуална наличност на яйца на свинска тения и други подозрителни обекти.
Месото трябва да се консумира само след добрата му термична обработка (печене, варене, пържене). Температурата вътре в парчето месо трябва да бъде над 80 градуса в продължение на 1 час. Продължителното замразяване на месото в продължение на 10 денонощие също води до гибел на личинките. Не бива да се опитва на вкус сурово месо в процеса на приготвянето му.
Необходимо е да се наблюдава собственото здравословно състояние и това на близките, а при поява на симптоми на заболяването да се търси лекарска помощ.
Задължителен е санитарно-ветеринарният контрол в процеса на добиване, преработка и про¬дажба на месото. Работещите с месо трябва редовно да се изследват (служителите във ферми, месо¬комбинати, складове, магазини и заведения за обществено хранене).
Трябва да се акцентира върху приликите и разликите между говеждата и свинската те¬ния, защото понякога дори специалисти ги объркват при повърхностен оглед.
Начините на попадането на яйцата на двете тении в организма на междинния приемник по принцип не се различават - всичко зависи от случайното поглъщане на яйцата от подходящи жи¬вотни. Но тези животни са различни. Ясно е, че яйца на говежда тения попадат в стомаха на свине, котки, кучета и т. н., и обратно: яйца на свинска тения може да се озоват в стомаха на крави. Но ли¬чинките на всеки вид са приспособени за обитаване само на определени видове приемници. Двата вида не може да се нарекат тясно специализирани паразити - тоест, обитаващи само един вид приемници. Главното е, че те са си поделили екологичните ниши, като по време на стадия на ли¬чинките предпочитат различни видове бозайници - тревопасни и всеядни. Тъй като в зряло състояние и двата паразита живеят в тънките черва на човека, то при едновременното им попадане в организма на приемника между тях се появява жестока конкуренция - още повече, че и двата са едри и поглъ¬щат големи количества храна. Все пак, такива случаи са доста редки.                                                                                               
Вероятно, в резултат на сериозната конкуренция между тези два паразита при свинската тения се появява момент, който още повече опростява нейния цикъл и осигурява победата й - тя може да паразитира в човека не само в зрелия си стадий, но и като личинка. По този начин човек може да бъде не само краен приемник на свинската тения, но и междинен.
Заразяването му като междинен приемник става по два начина.
Първо: човек може да погълне яйца, които са попаднали върху ръцете му, а също и по зеленчуци, плодове и други хранителни продукти. В такъв случай болестта не е от тежък характер.
Второ: твърде често протича самозаразяване на човека, ако в чревния му тракт вече има зряла свинска тения. Паразитирането на зрялата тения предизвиква често повръщане, при което в резултат на обратната перисталтика на червата яйцата може да попаднат по-нагоре в сто¬маха. Там, под въздействието на стомашния сок се извършва разтваряне на обвивките им, и  онкосферите (зародишите на личинките) излизат. Те проникват в стената на стомаха и се разнасят по цялото тяло с кръвообръщението. Развитието на личинки в скелетните мускули на човека предизвиква болки, които често биват смятани за ревматични. Много е опасно попадането на личинки в очите, главния и гръбначния мозък - където, всъщност, се отлагат най-често. Поразяването на централната нервна система е съпроводено със силно главоболие, конвулсии и частична парализа. Повишава се вътрешно-черепното налягане, понякога се наблюдават затъмнение на съзнанието и психически нарушения. Нерядко болните с такива множествени поражения от свинска тения загиват.
Ето защо, свинската тения е по-опасен паразит от говеждата именно поради обстоятелството, че използва човека както в качеството му на краен, така и на междинен гостоприемник.

===