Телефон за поръчки: 0893 36 38 58

Рибна тения



РИБНА ТЕНИЯ
(Diphyllobothrium latum)

Паразитът Diphyllobothrium latum или, както още го наричат - рибна тения, причинява заболяването дифилоботриоза, което протича главно със симптоми на поражения в стомашно-чревния тракт и често е съпровождано с развитие на мегалобластна анемия.
Причинителите на дифилоботриозата спадат към разред Pseudophylidea и наброяват 12 вида тении, от които най-разпространен е Diphyllobothrium latum, известен като "рибна тения". Състои се от около 4 хиляди членчета и варира на дължина между 2 и 9 метра. Сколексът (предната част на тенията, главичката) е дълъг 2-5 милиметра, има продълговато-овална форма, сплеснат отстрани, а върху страничните повърхности се намират два отвора, чрез които паразитът се прикрепва към лигавицата на червата.
Яйцата на рибната тения са широкоовални и едри (70 х 45 микрометра), с двойна обвивка. Паразитирайки в органите на крайния приемник, тениите отделят незрели яйца, чието развитие протича в пресноводни водоеми. Формиралият се в яйцето зародиш (корацидий) излиза във водата след около 6 до 16 дни. При температура под 15 градуса корацидиите не излизат от яйцата, като остават жизнеспособни до 6 месеца. След като бъдат погълнати от пресноводни рачета, корацидиите подир 2-3 седмици се превръщат в процеркоиди. В организма на рибите, които поглъщат заразените рачета, процеркоидите проникват във вътрешните органи и мускули, където след 3-4 седмици се развиват в плероцеркоиди с дължина до 4 см с формиран сколекс. В организма на крайния приемник плероцеркоидите се превръщат в половозрели тении.
Разпространението на дифилоботриозата е свързано с големи пресноводни водоеми. Огнищата на заболяването преобладават в Северна Европа, Източното Средиземноморие, Големите езера в САЩ, Канада, Аляска; в руските области Карелия, Красноярски край, Колски полуостров.
Заразяването на човека става при консумацията на пресен, недостатъчно осолен хайвер и сурова риба. Краен приемник на рибната тения са хората, кучетата, котките, мечките, лисиците, свинете. Междинни приемници са пресноводни рачета от родовете Cyclops, Diaptomus, Eudiaptomus и Acanthodiaptomus, както пресноводните риби. Продължителността на живота на рибната тения в организма на човека може да достигне 25 години, в организма на кучето - 2 години, на котката - 4 седмици.
В развитието на клиничните прояви на болестта играят роля механичното въздействие на хелминтите върху стените на червата на мястото на прикрепването им с развитие на атрофия и некроза; дразнене на интерорецепторите с формиране на висцеро-висцерални рефлекторни реакции и нервно-трофични растройства; алергични реакции поради сенсибилизацията на организма на приемника чрез продуктите от обмяната на веществата на тенията; ендогенна хиповитаминоза на цианкобламина и фолиевата киселина, възникваща в резултат от нарушаването на абсорбцията и синтеза на вещества в организма и от конкуренцията от страна на хелминта.
Заболяването започва постепенно. Появява се гадене, по-рядко стигащо до повръщане, възникват болки в епигастрията или по целия корем, апетитът отслабва, ходенето по голяма нужда е нередовно, наблюдава се субфебрилитет. При продължителна хелминтоза при някои болни може да настъпи обтурационна чревна непроходимост поради струпването на голямо количество хелминти в тънките черва. Паралелно се появяват и увеличават признаци на астено-невротичен синдром (слабост, умора, световъртеж) и В12-дефицитна анемия. Появяват се болки и парестезия в езика, в тежки случаи се наблюдава глосит на Хънтър - ярко-червени и болезнени петна, цепнатини. По-късно езикът става гладък и блестящ ("лакиран").
Наблюдават се тахикардия, разширяване обема на сърцето, мек систоличен шум, хипотония. Количеството на еритроцитите и хемоглобинът рязко спадат. При скорошна инвазия може да се появи еозинофилия. Степента на анемия зависи от храненето и условията на живот. При тежко протичане на болестта се развива фуникуларна миелоза: парестезии, нарушения в повърхностната и дълбоката чувствителност.
В диагностицирането на заболяването се използва информативна епиданамнеза (пребиваване в ендемична област, консумация на сурова риба и неосолен хайвер). Често в изпражненията се наблюдават части от хелминтите. За дифилоботриозата е характерно отделяне на части от стробилата (тялото) на тенията, което не е типично, например, за говеждата и свинската тения.
Диференциална диагноза между дифилоботриозата и анемията на Адисън-Бирмер е възможна въз основа на определянето на фактора на Касъл в съдържанието на стомаха, който фактор липсва при пернициозната анемия. Окончателна диагноза се установява, ако в изпражненията се открият яйца на хелминта.
Много хора не свързват симптомите на заболяването със заразяване от паразит, а обикновено ги смятат за временни неразположения. Първият явен симптом на заразяване с рибна тения може да бъде появата в изпражненията на белезникави ленти с дължина от 30 см до 3 м. Това са членчета на тенията, които са се откъснали от стробилата й.
Какво да ги правим, ако ги забележим?
"Лентата" внимателно се поставя в чист съд или, в краен случай, се фотографира. След това се провежда консултация с лекар-инфекционист или паразитолог. Специалистите ще определят типа на паразита и ще назначат правилно лечение.
По правило, дифилоботриозата не е опасна за живота на човека. Основната опасност от заразяването с рибна тения се състои в това, че тези паразити може да предизвикат недостиг на витамин В12, а дефицитът на този витамин - да провокира анемия и тежки нарушения в работатата на нервната система.
За провеждане на анализ за дифилоботриоза са достатъчни няколко грама изпражнения. За да се  съберат, е най-добре да се използват специални еднократни контейнери, които се продават в аптеките. Ако в хода на микроскопическия анализ на изпражненията бъдат открити яйца на рибна тения, това гарантирано означава, че човекът действително е болен от дифилоботриоза. Но липсата на яйца на рибната тения в изпражненията не означава, че човекът не е болен. Яйцата на паразита се появяват в изпражненията едва 5-6 седмици след заразяването. Ако от момента на заразяването е изминало по-малко време, резултатът от анализа на изпражненията за дифилоботриоза може да бъде отрицателен.
Организмът на човека не може да си изработи ефективен имунитет против причинителите на дифилоботриоза , защото всеки път, когато се консумира заразена риба, заразата може да се появи отново.
Спазването на следната препоръка може да предотврати повторното заразяване с рибна тения: не бива да се консумира сурова или полусурова риба. Личинките на рибната тения могат да оцеляват в маринованата и пушената риба, особено, ако е приготвена в домашни условия.
Дали замразяването на рибата помага за предпазването на дифилоботриоза?
Да, замразяването убива личинките на рибната тения. Може да се използва един от следните варианти на замразяване:
- минус 20 градуса или по-ниска температура в продължение на 7 дни;
- минус 35 градуса или по-ниска температура в продължение на 15 часа, ако дебелината на парчето риба не надхвърля 15 см.
Как приготвянето на рибата може да ни помогне срещу заразяването с дифилоботриоза?
За да се обезвредят личинките на рибната тения, рибата трябва да бъде нагрята до температура, не по-ниска от 63 градуса. Става дума за температурата вътре в парчетата риба.

===