Телефон за поръчки: 0893 36 38 58

Паразитите II част

Да се определи заразяването с паразити, може и по външния вид на човека:
- пъпки;
- себорея;
- загрубяла кожа;
- петна по кожата;
- ранни бръчки по лицето;
- папиломи;
- напукани пети;
- наслоени и чупливи нокти (показател за заразен стомашно-чревен тракт).
Причинители на тези симптоми може да са обикновени или котешки ламблии, трихомони или други прости паразити - а най-вероятно комбинация от тях.

Сред признаците за наличие на паразити в организма са още и:
- наднормено тегло;
- прекомерен апетит;
- загуба на тегло;
- лош привкус и миризма в устата;
- болки в ставите;
- дерматит;
- диатеза;
- остеопороза;
- проблеми с кожата;
- астма;
- диабет;
- епилепсия;
- мигрени;
- сърдечно-съдови заболевания;
- алергия;
- болки в мускулите;
- болки в ставите;
- панкреатит;
- имунни нарушения;
- хепатит;
- нервно поведение;
- сърбеж в областта на ануса;
- колит;
- невродермит;
- неспокоен сън
- лошо самочувствие без видими причини;
- онкологични проблеми.

Признаци за наличие на паразити при жените:
- бяло течение;
- възпалени яйчници;
- болезнена менструация;
- отпадналост;
- нарушени срокове на менструалния цикъл;
- фиброма;
- миома;
- фиброзно-кистозна мастопатия;
- възпаление на надбъбречната жлеза;
- възпаление на пикочния мехур;
- възпаление на бъбреците.

Признаци за наличие на паразити при мъжете:
- простатит;
- аденом;
- цистит;
- пясък и камъни в бъбреците;
- пясък и камъни в пикочния мехур;
- импотентност;
- психични нарушения.

Заразяването с паразита "широка панделка" води до напълняване. С нея обикновено се заразяват любителите на слабо осолената риба. Те силно напълняват. Много шлаки от глистите се отлагат в главата, тя става закръглена. Около очите се натрупват тлъстини, носът отича, кожата му почервенява, понякога ноздрите се разрастват. Върху шията провисват пластове, пълни с течна субстанция, бузите се раздалечават встрани и от тях нелепо стърчат ушите със съхнеща кожа, по слепоочията се появяват подутини.
Преносителите на широка панделка и говежда тения са извънредно пълни хора. Кожата им е червеникаво-морава, боледуват по причина на отслабения си имунитет, вените на краката им са замърсени. Често страдат от алергии и заболявания на ендокринната система. В характера им се наблюдават необоснована напористост и агресия.
Преносителите на хименолепидоза (малка тения, плъхова тения) имат множество папиломи по тялото си. Често те може да бъдат напипани при поглаждане на кожата като ситни песъчинки по гърдите, епигастрията, отстрани на гръдния кош. Това е свързано с обстоятелството, че яйцата на този паразит бързо нарастват до личинки и се залепват със смукалцата си към вътрешната стена на червата. Резултатът е тежко заболяване, което подкопава жизнените сили на организма чрез милиони внедряващи се паразити, които, освен това, не се нуждаят от междинен преносител. Кожата на ръцете и краката се овлажнява. Болните получават хипотония, стават отпуснати и безсилни. Бедрата и краката отичат и надебеляват.
На всеки 100 души около 30-35 са преносители на хименолепидоза. Обикновено такива са хората, които са се лекували преди това от различни други болести с хормони и антибиотици - а в резултат здравето им се е влошавало, като пораженията стават необратими.
При заразяване със свинска тения обикновено се появяват силни отоци по лицето, кожата му се набръчква и увисва на едри гънки, болният страда от чести мигренни болки. В комбинация с трихомоните свинската тения свинската тения причинява полиартрити и бъбречна недостатъчност. Свинската тения причинява интензивно разпространие още и на токсоплазмози (глисти в мозъка), хламидии, гъбички кандида.
Особено се размножават паразитите в черния дроб, като оттам мигрират в панкреаса и далака. Черният дроб вече не успява да пречиства кръвта, а бъбреците не могат да изпълняват функциите си.
Носителите на ехинококозата (кучешка тения) напълняват в областта на корема. Той се подува, коремната стена се разтяга и увисва. При такива хора краката, ръцете и цялото им тяло по принцип е нормално или слабо - но коремът им е просто огромен.
Особено рисков е случаят, когато паразитите стигнат до сърцето. Заразените по този начин понякога получават припадъци, макар на външен вид да изглеждат здрави.
Кои хора са най-изложени на риск от прояви на патогенния потенциал на паразитите? Това са следните категории:
- приемащите хормони и кортикостероиди;
- лекуваните с лъчева терапия;
- пушачите;
- недоносените и родените с патология деца;
- възрастните;
- пациентите с тежки заболявания на вътрешни органи.

Защо са опасни медикаментозните (химическите) противопаразитни средства?
1. При цялата си ефективност, медикаментозните противопаразитни средства въздействат само върху вече зрелите паразити, а личинките оцеляват - и след известно време проблемът се появява отново.
2. Медикаментозните противопаразитни средства са много токсични, като не само унищожават глистите, но увреждат и организма, защото поразяват черния дроб, който и без това страда от отпадъчните продукти от жизнената дейност на паразитите. След медикаментозното "лечение" трябва да се премине курс по възстановяване на черния дроб. В противен случай ще се появят още проблеми. Медикаментозното противопаразитно лечение представлява малка ядрена война, тотален геноцид срещу всичко живо.
3. Медикаментозните противопаразитни средства поради своята токсичност намаляват защитните сили на организма, от тях страда имунната система. Само собственият ни имунитет може да ни защити от зарази, ето защо след "лечение" с медикаментозни средства организмът става беззащитен и открит  за нови паразити.
Така се налага онези, които започват да се "лекуват" с химия, да правят това всяка година - защото заразяванията стават постоянни. Обикновено лекарите се учудват какво означава това - дали не са се "долекували" или са се заразили отново?
А новите проблеми възникват поради токсичността на медикаментозните средства, невъзможността за избавяне от паразитозата и отслабването на имунитета.
Много противопаразитни средства предизвикват алергични реакции от различен тип.
Такъв препарат като билтрицидът (празиквантел) е високоефективен - но въздейства токсично на вътрешните органи, особено върху чернодробните клетки и панкреаса. Тоест, при достатъчно висока ефективност, празиквантелът притежава широк спектър от токсично действие и има редица противопоказания, особено в детската практика. Повторните курсове са невъзможни поради страничните реакции. Лечението с този препарат се провежда само под лекарско наблюдение в стационарни условия. Използват се вътрешновенозни вливания, които премахват общата интоксикация на организма, отпадналостта, главоболието, гаденето и болките в корема. Ако курсът се повтори, разрушаването на черния дроб може да стане необратимо.
Под въздействието на медикаментозните противопаразитни средства паразитите мигрират от обичайните си дотогава места, което води до влошаване на здравословното състояние и допълнителни увреждания на органите и тъканите.
Някои противопаразитни синтетични срества предизвикват кандидоза на кожата и лигавиците (например, метронидазол и трихопол).
Паразитите свикват с лекарствената терапия и при тях се развива устойчивост (резистентност), която се предава по наследство.
Всички медикаментозни противопаразитни средства са забранени за деца до 2-годишна възраст, както и за хора, по-възрастни от 65 години . До неотдавна проблемът с паразитозата на кърмачетата беше сериозен, но сега този въпрос е решен - програмата "Хелмостоп" се препоръчва на деца още от първата им годинка.
По данни от хистологични изследвания, химическото медикаментозно въздействие върху жизнено важните органи (черен дроб, бъбреци, сърце, тънки черва, бели дробове) предизвиква:
- възпалителни процеси в тъканите, нарушения в кръво- и лимфообръщението;
- дистрофични и атрофически промени;
- некроза;
- множество нарушения, включително токсичен шок и остра бъбречна, чернодробна, сърдечна и белодробна недостатъчност.
Продължителната употреба на терапевтични дози (т. нар. "профилактика") води до поражения на стомашно-чревния тракт, черния дроб, бъбреците и сърцето, затова повторното предписване на препарата е невъзможно.
Борбата срещу паразитите чрез химиотерапия води до още по-големи усложнения. Някои компоненти на химическите медикаментозни средства може да причинят рак. Как химиотерапията (медикаментозните противопаразитни средства) отслабва защитните сили на организма?
Медикаментозното лечение силно подкопава дейността на червата и влошава състоянието на микрофлората. 70% от имунната тъкан се намира в червата, затова нормалната микрофлора представлява защита, която изпълнява функцията на обеззаразител, извеждащ токсините извън организма.
Химическите препарати поразяват черния дроб, а този орган играе важна роля в поддържането на защитните сили на организма.
Химическите препарати влияят зле върху кръвта, като я сгъстяват. А понеже от състоянието на кръвта зависи здравето на човека, то след тяхното използване не може да се разчита на добро здравословно състояние. Увреждат се еритроцитите (червените кръвни телца), намалява броят на левкоцитите (белите кръвни телца) - защитниците на организма. Спада нивото на имунна защита. При високата степен на инвазивност, приемът на химически медикаментозни средства трябва задължително да се извършва успоредно с натурални растителни лечебни средства, които намаляват интоксикацията.
Ето защо винаги трябва да четете върху етикетите възможните странични ефекти, когато купувате лекарства! Не забравяйте, че при цялата им ефективност (която е налична в една или друга степен) всички химически лекарствени препарати предизвикват такива ефекти. А страничните ефекти са сериозно натоварване на организма. Те въздействат върху органите, нарушават действието на различните системи в човешкото тяло, като по този начин създават сериозни проблеми.  Страничните ефекти на химическите лекарствени препарати представляват вик за помощ, надаван от органа или системата, върху които се упражнява въздействието.
Такива странични ефекти може да са десетки. Диапазонът им е доста широк:
- гадене;
- алергични реакции;
- високо кръвно налягане;
- нарушена координация на движенията;
- оплешивяване;
- дори летален изход.
Има над какво да се замисли човек!
Всеки химически лекарствен препарат може да доведе до летален изход, ако не се осъзнават рисковете от него.
Когато организмът изпитва върху себе си действието на тези странични ефекти, органите просто крещят, че им е зле, че страдат - а човекът продължава да се "лекува". И ако химическите лекарства се приемат продължително, в увредените от страничните ефекти органи и системи след известно време настъпват сериозни промени. Ето защо, когато използвате лекарствени препарати със странични ефекти, не забравяйте, че след употребата им вашите органи имат нужда от помощ. Това може да стане с натурални растителни средства.
Ако се лекувате от паразитни заболявания чрез химически лекарствени препарати, ще се наложи да го правите всяка година, понеже те дават само временен резултат, а страничните ефекти си остават. Резултатът е временен, защото синтетичните лекарства въздействат само върху зрелите паразити, като личинките оцеляват. Най-често химическите препарати въздействат единствено върху чревните паразити; но има още и вътрешноклетъчни, и вътрешномускулни, също и в кръвта. Всички паразити прекарват именно в кръвта един от стадиите в развитието си. Ето защо характерът на такова лечение е временен и със странични ефекти. Причината за заболяването не се отстранява - но се появяват нови проблеми със здравето поради токсичността на лекарствените препарати.
Независимо от отбелязаната ефективност на противопаразитните лекарствени препарати и дори награди, които печелят (Златната награда на Гален за синтез на противопаразитния препарат празиквантел (билтрицид), който притежава широк спектър от антипаразитно действие), съществуват доста сериозни "но", което предизвиква основателни съмнения в полезността от противопаразитните лекарствени препарати. Много от тях предизвикват различни алергични реакции, защото усилват интоксикацията на организма. По тази причина първо трябва да се извърши прочистване. Но, по правило, лекарите веднага започват с химическите лекарства.
Всички лекарствени препарати със синтетичен произход оказват токсично влияния върху жизнено важни органи. Преди появата на програмата "Хелмостоп" лекарите обикновено предписваха срещу паразити лечение със синтетични лекарства, най-вече билтрицид - макар той да не дава гаранции за излекуване и, освен това, е разрушителен за черния дроб. Повторната му употреба може да доведе до необратими поражения на този жизненоважен орган.
Някои противопаразитни лекарствени препарати може да доведат до "ефекта на рикошета" - тоест, да стимулират раждането на личинки на паразитите.
Ако инвазивността на паразитите е висока - както е, например, при аскаридозата, химическите лекарства може да предизвикват миграцията им от вече заразените места към други части на организма, което води до още по-чувствително влошаване на здравето и допълнителни увреждания на органите и тъканите.
Някои химически противопаразитни препарати не се съчетават с други лекарства.
Синтетичните медикаменти може да провокират кандидоза на кожата и лигавиците. Те дават само временен резултат, понеже са ефективни само срещу зрели паразити, като не засягат личинките. А след известно време личинките се развиват и проблемът изниква отново. И тъй като проблемът се възобновява, пациентът отново приема синтетични лекарствени препарати - а след известно време паразитите свикват с тях, като развиват резистентност или устойчивост към лекарствата.
Световната организация по здравеопазване съобщи първите данни, които показват развитие на резистентност спрямо антихелминтите при чревните нематоди. Когато се предпише химическо лекарство с недостатъчна ефективност, в популацията паразити протича естествен отбор на индивиди с резистентност към определени медикаменти или група препарати със сходна химическа структура.
Всички химически лекарствени препарати са забранени по време на бременност и кърмене.
Повечето химически антипаразитни лекарствени средства образуват токсични продукти в метаболизма, предизвикващи нарушения в морфофункционалното състояние на жизнено важни органи като черния дроб и бъбреците.
Всички химически лекарствени препарати отслабват защитните сили на организма (имунитета), което означава, че във всеки момент са възможни нови заразявания. Повечето от тях не може да се използват, ако са нарушени функциите на бъбреците, черния дроб, сърцето, главния мозък, при промени в кръвта.
Нито един химически противопаразитен лекарствен препарат не бива да се дава на деца до 2-годишна възраст.
Повторното лечение с противопаразитни лекарствени препарати е невъзможно.
Много синтетични противопаразитни лекарствени препарати лесно преодоляват хематоенцефалната бариера и оказват токсично влияние върху едни или други структури на централната нервна система. Засега все още липсват достатъчно сведения за пълна и дълбока характеристика на невротоксичното действие на антихелминтовите химически препарати.
Някои компоненти на анти-паразитните лекарствени средства може да причинят рак.
Химическите лекарства, освен основните си вещества, съдържат още и така наречените спомагателни компоненти. Те се използват в процеса на производството на лекарства, за да им бъдат придадени различни свойства, улесняващи продажбата. Като спомагателни вещества се използват:
- разтворители;
- сгъстители;
- стабилизатори;
- консерванти;
- коригиращи вещества;
- оцветители и др.
Тези съставки може в значителна степен да се отразят върху фармакологичната активност на лекарствените препарати. Ето защо, ако някой ви каже, че ефективността на противопаразитното лекарствено средство е 80-90%, това изобщо не означава, че положителният резултат от него е също толкова. А означава просто, че и страничните ефекти също ще се увеличат с 80-90%. Всеки може да провери сам за себе си какъв ще бъде крайният резултат.
Освен всичко друго, съществуват и фалшификати на химическите противопаразитни лекарства. Най-често се фалшифицират именно онези медикаменти, които се ползват с най-голямо търсене. Сред такива фалшификати 35 - 47% са антибиотиците, 18 - 20% - хормоналните препарати, 7% - противогъбичните лекарства.
Ако противопаразитните лекарствени препарати действаха ефективно на 80-90%, този проблем нямаше да съществува - но всичко е точно обратно. Паразитните заболявания само се увеличават, броят на заразените хора нараства, количеството на хроничните и неизлечимите заболявания става неприемливо голямо.
Къде е логиката?
Оказва се, че всичко е логично, ако отново се вгледаме във вредата, която химическите противопаразитни (и не само противопаразитни!) лекарствени препарати нанасят на организма. Тези действия дори е трудно да бъдат наречени "странични", защото въпросните химически медикаменти нанасят съвсем истинска вреда на човешкия организъм.
По данни от хистологични изследвания, химическото въздействие върху жизненоважните органи на човешкия организъм (бъбреци, черен дроб, сърце, тънки черва, бели дробове) причинява възпалителни процеси в тъканите им, нарушения в кръво- и лимфообръщението, дистрофични и атрофични промени, некроза и множествени язвени дразнения, до развитие на токсичен шок и остра органна (бъбречна, чернодробна, сърдечна и белодробна) недостатъчност.
Изследванията показват, че продължителното приемане на терапевтични дози антихелминтици води до дистофични поражения на тъканите в черния дроб, бъбреците, сърцето и стомашно-чревния тракт - ето защо повторната употреба на такива лекарствени препарати е невъзможна. Установено е, че в условията на риск от повторно заразяване след антихелминтова химиотерапия се развиват значително по-тежки форми на болестта, отколкото преди лечението - включително до хроничен активен хепатит.
Важно е да се осъзнае, че патологичните процеси, предизвикани от паразитни заболявания, променят чувствителността и реактивността на организма към медикаментозни средства.
Пострадалите органи реагират по различен начин на химиотерапията в сравнение със здравите. Ето защо фармакологичната реакция може да бъде непредсказуема. Затова при предписването на противопаразитна химиотерапия е важно да се преценява морфофункционалното състояние на органите, а също и да бъде коригиран курсът по химиотерапия с цел намаляване на токсичното въздействие.
Важно е да се разбере, че всяка форма на живот се стреми да оцелее и да укрепне. Този закон е заложен също и в паразитите - именно затова е толкова сложно да се борим с тях. А когато анти-паразитната химиотерапия разруши черния дроб, организмът вече никога не ще успее да се справи със заразите!
Съвременният мониторинг на хепатотоксичното действие на лекарствените препарати показва, че не съществуват такива лекарства, които да не увреждат черния дроб. Ето защо не бива да се приемат анти-паразитни лекарствени препарати без лекарска рецепта. Фактът, че тези лекарства твърде често се намират в свободна продажба, е много сериозна грешка. Без препоръка от лекар не бива да се купуват противопаразитни лекарствени препарати, защото паразитните форми си създават резистентност, която ги превръща в устойчиви към въздействието на такива препарати и антибиотици. Част от личинките на паразитите в човешкия организъм се намират в спящо състояние, докато се събудят и започнат своето развитие. Така например, още през 1953 г. T.Gibson пише, че такива личинки се пробуждат, след като анти-хелминтните препарати отстранят зрелите форми на паразитите.
Отчитайки това, е много важно да се претеглят всички "за" и "против" употребата на химически лекарствени препарати. Те може да бъдат използвани само, когато е вече късно за други средства. В този случай, преди приемането им, по време на самото приемане и след него е важно да се извърши качествено прочистване на организма чрез натурални растителни средства; а после, успоредно с химическите лекарства, да се приемат натурални растителни средства, които въздействат и върху личинковия стадий. При това едновременното приемане на лекарствени препарати и растителни средства усилва ефекта на въздействие и премахва интоксикацията, предизвикана от химическите лекарствени препарати. Този подход е правилен и безопасен за човека, защото лекарствената интоксикация ще бъде премахната чрез растителни средства. Освен това, растителните препарати засилват ефекта на въздействие на химическите медикаменти върху паразитите.
Следва задължително извеждане на обезвредените паразити от организма, подкрепа на имунната система, стабилизиране на движението на жлъчката, поддържане на чревния тракт в добро състояние.
Всичко това се извършва от програмата "Хелмостоп-new".
===

КАК СТАВА ЗАРАЗЯВАНЕТО С ПАРАЗИТИ?

ЧРЕЗ ЖИВОТНИ
Ако в едно жилище има домашни животни, то според ветеринарните лекари те трябва да бъдат подлагани на глистогонна терапия най-малко 3 пъти годишно, защото домашните любимци се самозаразяват.
Колкото е по-малък паразитът, толкова е по-опасен. Пример за това е заболяване като токсокарозата, която може да докара дете до инвалидност.
Токсоплазмозата пък може да причини безплодие. Източник на токсоплазмозата са котките. Нейният паразит-преносител е дребен, поразява мозъка, способен е да предизвика шизофрения, както и най-различни проблеми в органите и системите на човешкия организъм. При токсоплазмозата се наблюдава гибел на бебето още в утробата на майката, смърт на новороденото в резултат на обща инфекция, а при оцелелите бебета - поражения на нервната система, очите и други органи.
Разбира се, домашните любимци са нещо много приятно - но само не и в семейство с малко дете, чиято имунна система все още не е окончателно оформена. С две думи, трябва да се избере: или домашни животни, или здраво дете. Ако пък едно и също жилище съседстват домашни животни и малки деца, то животните трябва да бъдат подлагани на глистогонна терапия 3 пъти годишно. Освен това, хората, включително децата, трябва да провеждат антипаразитна профилактика с натурални природни средства 2 пъти годишно (през пролетта и есента) - а в периодите между профилактичните антипаразитни прочиствания да се помага на организма с витамини и микроелементи. Също така редовно да се извършва качествено почистване на жилището.
Какво още трябва да се прави, за да се обезопасим срещу паразитите?
Да се следи състоянието на зъбите. Устата е първата бариера и ако има проблеми със зъбите, това означава, че бариерата е неефективна. Ето защо зъбите трябва да бъдат здрави.
Стомахът. Ако неговата киселинност е нарушена, това означава, че пътят пред паразитите е открит и те, както и вирусите, ще се чувстват добре в такъв организъм.
По лапите и козината на котките може да има яйца на паразити. Когато децата си играят с котките, това е един от най-сигурните начини за заразяване. В никакъв случай не бива да целуват домашните животни и да спят с тях.
Кучетата пренасят до 50 различни вида паразити, опасни за хората. Те са не само чревни, но и вътрешно-клетъчни, както и вътрешно-мускулни. Тъканните паразити са по-опасни, защото тяхното отстраняване е по-трудно. Особено рисково е това за децата, при които може да се промени дори поведението.
Паразити от животни може да се прихванат и на улицата. Чрез обувките си винаги внасяме по нещо вкъщи - и когато вашето куче или котка ви посрещнат на входа и се отъркат във вашите обувки, по тях може да полепнат паразити. По-нататък вече е лесно да се досетим - котката оближе лапичките си и заразяването й е сигурно.
Чрез лошо измити плодове и зеленчуци.
Яйца на паразитите попадат в човешкия организъм и посредством лошо измити плодове и зеленчуци. Тези яйца полепват по повърхността чрез лепкави вещества, затова и почти никога не могат да се измият само с вода. Затова е важно за измиване на плодове и зеленчуци да се използват специални миещи препарати - те отстраняват както вредното за организма химическо покритие, с което често ги обработват в складовете, за да се съхраняват по-дълго, така и яйцата на паразитите. Не бива да се ядат немити или лошо измити плодове и зеленчуци. В почвата се съдържат множество яйца на паразити. По този начин става заразяване с аскаридоза и трихоцефалоза (което може да предизвика проблеми с чревния тракт, перитонит и холецистит).
Не е препоръчително да се използва сапун за миене на зеленчуци и плодове, защото върху повърхността им остава алкален филм, който не бива да прониква вътре в организма.
Ако не разполагаме със специално миещо средство, плодовете и зеленчуците е добре да се потопят за 30-60 минути в чиста студена вода, за да може част от вредните вещества да преминат във водата. Във водата може да се добави 1 чаена лъжичка лимонтозу. Водата отлепва яйцата на паразитите. После зеленчуците и плодовете се измиват добре с течаща вода и чак след това може да се консумират.
Чрез немити ръце. Разбира се, паразитите попадат в организма не само чрез мръсни ръце, но това също е един от пътищата. Най-често така се заразяват децата - замърсени ръце, пясък, почва и вода, играчки, хранителни продукти.
Над 80% от децата се заразяват с паразити като острици и аскариди. Но при спазване на хигиенните правила може да се предотврати заразяването с тях, както и с тении или засмукващи паразити. Трябва обаче да се помни, че най-грамотният начин за предпазване от паразити е профилактичното антипаразитно прочистване на организма. Тази профилактика не може да бъде чрез медикаментозни средства, защото всички те са твърде токсични, което е опасно не само за детето, но и за възрастните.
Програмата "Хелмостоп-мини" се препоръчва за децата от първата година на живота им (дозировките се предписват в съответствие с теглото на детето). За възрастните е необходима програмата "Хелмостоп" или "Хелмостоп new" (50 дни).
Най-разпространеното паразитно заболяване при децата е ентеробиозата (острици). Обикновено яйцата на остриците са върху постелно бельо, играчки, килими, бани и тоалетни. Те могат да оцелеят във водопроводна вода от 7 до 21 дни, като това зависи от температурата на водата и нейната наситеност с кислород. Известно време яйцата на остриците могат да запазят жизнеността си в бутилки и бебешки шишенца.
Кой може да заболее от ентеробиоза?
Стопроцентова защита срещу нея не съществува. Може да се разболее всяко дете, но на най-голям риск са изложени следните групи:
- деца, чиито майки са имали токсикоза през втората половина от бременността. Това състояние пречи на пълноценното развитие на всички органи и системи на бебето, отслабва неговия организъм и разтваря широко вратите пред най-различни болести;
- деца на изкуствено хранене;
- деца, които боледуват продължително и често;
- деца, които имат навика да си смучат пръстите и да гризат ноктите си.
Трябва да се помни, че човек, който не спазва правилата на хигиената, не провежда профилактично антипаразитно прочистване на организма и не приучава децата си да водят здравословен начин на живот, сам предлага и себе си, и тях на паразитите!
А щом човек сам предлага себе си на паразитите, то няма защо да се учудва, че има проблеми със здравето - от главоболие до онкологични рискове. В този случай е безполезно да ходи по лекари, защото, ако не се спазват хигиенните правила, не се извършва профилактично прочистване на организма и той не се подхранва (само след прочистване) с витамини и микроелементи - тогава нищо не може да помогне за възстановяване и запазване на здравето.
Важно е това да се осъзнае и да се живее по тези правила.
Какви са последиците от неграмотното третиране на собствения организъм - резултат от небрежност и неосъзнат живот:
- язва на стомаха;
- проблеми с жлъчния мехур;
- нарушения в работата на стомашно-чревния тракт;
- кожни дразнения;
- ставни болки;
- гинекологични неразположения;
- сърдечно-съдови заболявания и още много други.
Чрез банкноти и монети. Парите, които човек докосва всеки ден, са истински развъдник на разнообразни инфекции. Изследванията на банкнотите показват, че по повърхността им са налице причинители на туберкулоза, пневмония, тонзилит, менингит, гастроентерит и инфекционни полови заболявания. Хората, които работят професионално с пари - касиери, сарафи, банкови служители, добре знаят колко замърсени може да бъдат.
Ние, естествено, не знаем през колко и какви ръце са преминали банкнотите и монетите, с които плащаме или получаваме като ресто. Но експертизи в специални лаборатории показват, че върху банкнотите присъстват цял букет микроорганизми: от чревни пръчици (ешерихия коли) до протей (гнилостен микроб, които най-често предизвиква диария и лошо храносмилане както при децата, така и при възрастните). Освен на протея и чревните пръчици, банкнотите са преносители още на златисти стафилококи и гъбички кандида, от които се развиват кожни и вътрешни болести (например, пневмония). Може също да се открият причинители на дизентерия и салмонелоза.
Парите представляват сериозен риск за туристи и пътешественици. Бактериите предпочитат старите и износени банкноти. И ако, например, жителите на Индия, която е пословична с ниското ниво на хигиената си, вече са придобили имунитет към причинителите на болести, то туристите там представляват основната рискова група.
Но не бива да се смята, че са заразени парите само в изостаналите и развиващи се страни. Практически всички доларови банкноти са опасни за здравето. Американски изследователи са открили върху тях почти 100 вида патогенни организми. И не само върху доларите. Например, върху повърхността на индийските рупии, според Института за еколого-технологични проблеми, са открити причинители на венерически заболявания, гастроентерит, стомашна язва и туберкулоза.
Въобще, проблемът със заразените пари стои особено остро в страните с влажен климат и там, където съществува влошена инфекционна обстановка. Такива са преди всичко страните от Азиатския и Тихоокеанския регион, където заедно с влажния климат в природата се наблюдава още и високо съдържание на биопатогенна флора.
Все по-често се срещат причинители на туберкулоза, хепатит, чревни и кожни заболявания. Всички те са налице върху износените банкноти. Впрочем, причинителите на вирусни инфекции като, например, грип или птичи грип, по време на епидемии също се откриват върху банкнотите. При това, ако по-рано именно тези вируси бяха с кратък период на живот, то сега тяхната устойчивост и срокът им на живот в хранителна среда се повишиха. Изводът е еднозначен: вехтите банкноти са един от най-разпространените пътища за заразяване с причинители на опасни заболявания. Актуалността на решаването на този въпрос днес е не просто очевидна - а по мнението на микробиолозите, не е изключено в близко бъдеще ситуацията да се влоши допълнително, защото вирусите активно се адаптират в нова среда. Поради тази причина микробиологичната обстановка, особено в големите градове, показва тенденция към влошаване.
Епидемия в портмоне. Портмонетата и портфейлите са подходящ инкубатор за многобройни болестотворни микроорганизми!
Портмонето е плътно затворено, там е тъмно и топло. Ако пък в него попадне банкнота от потни ръце или леко мокра от дъжд, ще стане и влажно. За много микроорганизми това е идеалната среда.
Освен това, рисков фактор е и целулозата на банкнотите, сред която микробите могат да живеят с месеци. Ето защо нашите портмонета и потрфейли са също толкова обществени, колкото транспорта или магазините. Не е зле човек да се замисли, дали пък стомашното му разстройство или хепатитът не са причинени именно от собствения му портфейл? Спомнете си, да речем, как след покупката на кифличка слагате рестото в портфейла си и, без да измиете ръце, поглъщате причините на бъдещото заболяване. Или пък, след като сте държали пари, хващате дете за ръка. А децата често облизват или смучат пръстчета, нали? Или пък как самите вие слюнчите пръсти, докато броите пари...
Контактно-битово заразяване. Често паразитното заразяване става по контактно-битов път. Това са дръжките на автобуси, ескалатори, брави на врати, банкомати, телефонни слушалки, ръкостискане и т. н. Трудно е дори само да си представим колко мръсотия, бактерии и паразити има по тези места. Според изследвания на американски микробиолози, микробното замърсяване на компютърната техника надхвърля 400 пъти това на тоалетната чиния!
На нас постоянно ни се налага да контактуваме с различни предмети, да пътуваме с градски и междуградски транспорт, да работим с компютър, да държим в ръце пари и т. н.
Невинаги имаме възможност да си измием ръцете след покупки, пътуване в градския транспорт, работа в офис и т. н. Когато докосваме устните си с ръце, винаги съществува възможност за паразитно заразяване.
Но, така или иначе, не е възможно да ходим постоянно с ръкавици и противогаз. С ръкавици не можем да вади пари от портфейла си в магазина, а и работата на компютър с ръкавици също е неудобна. Така, че където и да се намираме, каквото и да правим, винаги и във всеки един момент може да се заразим. За паразитите не е важен нито общественият ни статус, нито социалното положение, нито финансовото ни състояние. Те еднакво поразяват работници и президенти, мъже и жени, възрастни и деца.
Така, че изводите са следните.
Пътищата за проникване на паразити в човешкия организъм са много.
Може да се заразим навсякъде и по всяко време.
Никой не е застрахован от паразитно заболяване.
Не е възможно да се прекъснат всички пътища за проникване на паразитите в човешкия организъм.
Какъв е изходът?
Нашият организъм притежава механизъм за защита от паразитни заболявания. Това са защитните свойства на организма - имунитетът. Може да направим така, че ако попаднат в организма ни, паразитите да загинат или да преминат транзит, без да причинят вреда. Но за целта е необходимо два пъти годишно, през пролетта и есента, да се извършват профилактични антипаразитни прочиствания. Отначало е необходимо да се премине пълен курс на програмата "Хелмостоп", а сетне пролет и есен  - програмата "Хелмостоп-мини".
По този начин, чрез профилактично прочистване, можем да подкрепяме имунната си система. И тогава организмът ще съхранява баланс, при който паразитната инфекция не ще причинява вреда на организма ни.
Чрез сурова риба. В съвременната кухня навлязоха екзотични ястия с риба, която е преминала слаба термична обработка - дори понякога се сервира съвсем сурова, само с подправки и овкусители. Това е изключително рискован кулинарен метод.
Докато има любители на подобни ястия, лекарите-паразитолози винаги ще са подсигурени с достатъчно работа, защото паразитите са причинители на заболявания от най-различен характер.
Океанската риба се приготвя за ястия тип "суши" съвсем сурова - а речната на теория би трябвало да се приготвя термично. Проблемът е, че невинаги в заведенията за обществено хранене бива обработвана по необходимите начини и рецепти, утвърдени от санитарните органи.
Консумацията на недостатъчно термично обработена риба може да струва много скъпо на здравето. Тя е в състояние да причини такива п&