Телефон за поръчки: 0893 36 38 58

Лисича тения



ЛИСИЧА ТЕНИЯ
(Echinococcus multilocularis)

Лисичата тения (Echinococcus multilocularis) е представител на плоските тении (цестоди). Този паразит живее предимно в организма на лисици - както обикновените червени, така и полярните. По-рядко се среща сред домашните кучета и котки. Тези животни са крайни приемници на лисичата тения, а междинни са дребни бозайници, най-вече мишки. Опасност за човека възниква, когато той неволно стане междинен приемник. Като последица е възможно развитие на алвеоларна ехинококоза, която е в състояние да доведе до летален изход.
Личинката на лисичата тения, разраствайки се неимоверно, се инфилтрира в черния дроб. Често оплакванията се появяват много късно, когато отстраняването на паразита чрез операция е невъзможно.
Половозрялата лисича тения, в сравнение с другите тении, е твърде малка (около 3 милиметра на дължина). В стената на червата на лисицата може да живеят около стотина паразита, без да причиняват вреда на животното. Заразата в отделни региони е доста разпространена - така, например, в някои райони на Германия са заразени 2/3 от лисиците, но средно - около 10 процента.
Всяка лисича тения отделя ежедневно около 150 яйца, които излизат извън организма заедно с изпражненията. Когато яйцето попадне в организма на междинния приемник, например мишка, се развива личинка, която прониква в стените на червата. Яйцата са доста нечувствителни спрямо температурните промени и остават инфекционно опасни в продължение на няколко месеца. Личинката се заселва във вътрешните органи, главно в черния дроб (по-рядко в белите дробове, сърцето или мозъка). Там образува мехур, пълен с вода, като обитава стените му. От мехурите се образуват разклонения, които разрушават околните тъкани. Отслабените мишки стават лесна плячка за лисиците - и цикълът започва отново.
Когато човек се зарази с яйцата на лисичата тения, се случва същото. Опасни са не толкова самите личинки, колкото мехурчетата с тях, които образуват цели мрежи във вътрешните органи. Те нарастват в продължение на много години, като през това време инфекцията остава незабелязана.
Поради големият брой разклонения оперативното лечение често е невъзможно. В продължение на няколко години трябва да се приемат специални лекарства, при което излекуването не е гарантирано.
Огнищата на заразяване от лисича тения в черния дроб имат вид на плътни, инфилтрирани туморовидни образувания.
Ако по-рано заразяването на човека с лисича тения беше крайно рядко явление, сега опасността нарасна, поне на теория. Лисиците вече нерядко проникват в градовете и по-малките населени места,  поради което много хора може да влязат в контакт с изпражненията им. Експертите твърдят, че засега няма повод за паника. Независимо от високата степен на разпространение на заразните възможности, заразените лисици в Европа са учудващо малко. Например, в цяла Австрия, биват откривани само по 2 случая на заразени лисици годишно. По принцип, в Европа се заразяват хора, които по професия или хоби имат работа в гората; освен това, собственици на кучета или котки. До момента не са регистрирани заразявание на берачи на гъби и билки.
Обаче не трябва да се забравя, че заразата често се проявява чак след 10 и повече години - тоест, за в бъдеще може и да се наблюдава увеличаване на регистрираните случаи. Ето защо кучетата и котките трябва редовно да бъдат преглеждани от ветеринар, а набраните в гората гъби, горски плодове и билки е необходимо да се мият старателно и, по възможност, да се варят или преминават друга интензивна термична обработка. По този начин е възможно да се избегне влизането в контакт с паразити и да се избегне навлизането им в организма. Въобще, хигиената е главно условия за профилактика както срещу лисича тения, така и срещу немалкото други паразити, пренасяни от този иначе миловиден и симпатичен малък горски хищник.
При изследвания, провеждани в различни страни, се установява, че, независимо от липсата конкретно на лисича тения, почти всички лисици са преносители на поне един или няколко вида хелминти, спадащи към 4-те класове на паразитни тении. В лесостепните зони у 10 лисици се забелязват: трематоди - 1, цестоди - 2, нематоди - 8. Най-голямо е заразяването с нематодата Toxascaris leonina и трематодата Alaria alata. На места в изследвани 20 лисици са открити 11 вида хелминти.
Много от животните са преносители на нематоди, паразитиращи в дихателните пътища. Особено опасна е цестодата Atveococcus multilocularis, както и нематодата Trichinella spiralis, които причиняват тежките заболявания трихинелоза и алвеоларна ехинококоза.
Въобще, от дивите хищници лисицата е един от най-значимите преносители на паразити; при това, поради навлизането й напоследък в по-чести контакти с хората, се оказва и сред най-рисковите  причинители на зарази с хелминти. При това заразата може да се пренесе върху човека и след контакт между лисицата и домашни животни.

===