Телефон за поръчки: 0893 36 38 58

Говежда тения


ГОВЕЖДА ТЕНИЯ
(Taeniarhynchus saginatus)

Говеждата тения има тяло с лентовидна форма и дължина над 10 метра, което се състи от отделни членчета (прешлени). В предната изтънена част на тялото се намират главата и четири мускулести смукалца. Обитава тънките черва в организма на човека. В друга част на чревния тракт паразитът не може да съществува. Междинен приемник на говеждата тения е едър рогат добитък (крави, бикове, биволи, телета). В животинския организъм се развива личинковата форма на тенията.
Човек се заразява с говежда тения при консумация на сурово или полусурово говеждо месо, което съдържа жизнеспособни зародиши (онкосфери) във вид на мехурчета. Заразяването може да стане още и при употреба на една и съща дъска за рязане при обработка на сурово и варено говеждо месо, на един и същ нож, кърпа и т. н.
Вътре в мехурчето се разполага малък зародиш-личинка: главичка с четири смукалца и къса нишковидна шия, обърната навътре като пръст на ръкавица. След попадане в човешкия организъм обвивката на мехурчето (онкосферата) се разтваря и главата на личинката се прикрепва със смукалцата към лигавицата на тънкото черво. Започва бързо нарастване на паразита. Скоростта на увеличаването на размерите му е извънредно висока - ежедневно с по 7-12 см. След 3-4 месеца се формира половозрял плосък червей с дължина от 6 до 15 метра. От този момент от задната му част започват да се откъсват отделни членчета, които са пълни с яйца.
Заразеният с говежда тения човек е единственият източник за заразяване на едрия рогат добитък. Отделените заедно с изпражненията членчета и разпръснатите яйца (всяко членче съдържа 175 хиляди яйца) прилепват към тревата, попадат във водата и почвата, откъдето ги поглъщат животните. В техните черва яйцата се освобождават от обвивката си. Появилите се зародиши проникват през стената на червата и се отлагат в мускулите, където образуват личинки.
Болезнените прояви при заразените с говежда тения хора са разнообразни - болки в корема, гадене, силен апетит, повръщане, интензивно отслабване или пък напълняване и др. Болестта, причинена от говеждата тения, се нарича тениаринхоза.
Човекът е краен приемник на говеждата тения. В човешкия организъм паразитира нейната половозряла форма, съответно човек отделя яйца на тенията в околната среда заедно със собствените си изпражнения. Междинният приемник на говеждата тения е едрият рогат добитък, а от дивите животни - антилопи, елени, зебри, якове, биволи, бизони и т. н. Те се заразяват при поглъщане на онкосферите заедно с тревата и почвата по време на хранене. В мускулната тъкан се развиват цистицерките (личинките), които след 4-5 месеца стават опасни за заразяване на хора.
Механизмът на заразяване е чрез храната. Заразяването на човека става чрез сурово или недостатъчно термично обработено месо, което съдържа инвазивни личинки. Болният човек не е опасен за околните, зародишите трябва да изминат пътя си на развитие до личинки в организма на междинния приемник - именно те са опасните за заразяване на човек. Възприемчивостта към тениаринхоза е всеобща, най-често заболяват хора в зряла възраст.
Цикъл на развитие на говеждата тения
Яйцата заедно с фекалиите попадат във външната среда (те се намират в стробилите - членчетата, и активно се движат), от тях излизат онкосферите, които плъзват по тревата, почвата, сеното, водата и т. н. Онкосферите са доста устойчиви във външна среда - издържат на ниски температура (практически могат да оцелеят зимно време в почвата), а загиват при високи температури (над 29 градуса) и под въздействието на ултравиолетови лъчи. Животните се заразяват от тревата, сеното, водата и почвата, които вече са заразени от фекалиите на човека. В организма на междинния приемник проникват личинки, които навлизат през стената на червата в кръвоносните съдове и се разнасят навсякъде. Те се отлагат в мускулните тъкани или междумускулните съединително-тъканни елементи (на сърцето, езика, дъвкателните и скелетните мускули), където остават за около 4-5 месеца.
Продължителността на живота на зародишите в организма на междинния приемник е приблизително 8-9 месеца. Ако през това време зародишът попадне в организма на човека чрез консумация на заразено месо, се прикрепва към лигавицата най-често на дванадесетопръстника и формира половозрял паразит. Продължителността на паразитирането на говеждата тения в организма на човека е около 20 години.
Имунитетът на човека след прекарана тениаринхоза е нестерилен и неустойчив.
Патогенното действие на говеждата тения в човешкия организъм се изразява в следното:
- механично въздействие (чрез смукалцата и активността на членчетата), нарушаване на секреторната и моторната функция на стомашно-чревния тракт (катарално възпаление на лигавицата на червата);
- провокиране на болков синдром при преминаване на членчета през баухиниевата клапа (както при апендисит);
- струпването на тении в червата води до задръстване или възпаление;
- дефицит на ценни хранителни вещества поради интензивната им консумация от страна на тенията;
- сенсибилизация на организма (развиване на алергична реакция).
Симптоми на тениаринхозата
Тениаринхозата минава през 2 стадия: ранен и късен (хроничен). Ранният е изучен сравнително слабо поради неизразените или отсъстващи симптоми, затова е прието да се смята за прикрит или слабосимптомен.
В хроничния стадий на тениаринхозата се наблюдават 4 основни симптома:
- астеновегетативен (обща слабост, отпадналбост, лесна умора, нарушен сън, световъртеж, главоболие, повишена раздразнителност);
- диспептичен (гадене, понякога повръщане, парене в хранопровода, диария или запек, повишено слюноотделяне;
- абдоминален (болков синдром в областта на корема без определяно място на локализация: това може да е болка в областта на стомаха - епигастрия, болка вляво или вдясно от корема);
- рязка промяна на апетита (редуват се отслабване със засилване).
Понякога единственото доказателство за наличието на тениаринхоза е излизането на самия хелминт и неговите членчета от червата - без никакви оплаквания от страна на пациента.
При общия анализ на кръвта рядко се открива неголяма еозинофилия (увеличение на еозинофилите), левкопения (намаляване на левкоцитите), анемия (намаляване на еритроцитите и хемоглобина).
При изследване на стомашния сок - намаляване на киселинността в 70% от случаите.
При рентгеново изследване на червата се забелязва изгладеност на релефа на лигавицата на тънките черва.
Усложнения при тениаринхозата:
- чревна непроходимост за сметка на натрупване на тении и запушване на червата;
- перфорация (пробив) на стените на червата от самата тения и развитие на перитонит;
- възпалителни явления (панкреатит, апендисит, холангит);
- нетипично разположение на паразита (в жлъчния мехур, апендисита, носовата кухина).
Прогнозата на заболяването в повечето случаи е благоприятна.
Диагностика на тениаринхозата
Поставянето на диагноза е трудно поради слабата симптоматика при протичане на паразитозата. Основните моменти в поставянето на диагнозата са следните:
- сбор от епидемиологичната анамнеза (консумация на сурово или недостатъчно термично обработено месо на междинен приемник);
- изхвърляне от червата на подвижни членчета на паразита по време на акта на дефекация и извън него;
- овоскопия на изпражнения и перианално настъргване с последваща диференциална диагностика между тениаринхоза и тениоза (микроскопия на открити членчета с откриване на главата със странични разклонения - признак на овоцисти на говежда тения);
- общ анализ на кръвта (с цел откриване на еозинофилия, левкопения, анемия);
- рентгенологично откриване на паразита в червата.
Диференциалната диагноза се провежда за откриване евентуално на тениоза и дифилоботриоза.
Лечение на тениаринхозата
Дехелминтизацията се извършва с противопаразитни средства.
По време на лечението се извършва безшлакова диета, която се изгражда върху следните принципи:
- изключват се пържените, тлъстите, пушените, солените и сладките продукти;
- трябва да се консумират нетлъсти супи, бульони, ориз, киселомлечни продукти, нетлъста риба, едрозърнест хляб, компоти, чай;
- категорично се забраняват: цвекло, зеле, чесън, ряпа, зелени листни зеленчуци, бобови, праскови, грозде, кайсии, малини и ягоди, пшенично брашно, грис, мляко, газирани напитки, кафе, шоколад, алкохолни напитки;
- храненето се извършва на неголеми порции, 5-6 пъти на ден.
Болният трябва да сменя бельото си ежедневно. Лечението се провежда амбулаторно. Ефективността му се преценява по липсата на членчета на говеждата тения в изпражненията през следващите 3 месеца.
Провежда се фитотерапия със сух екстракт от мъжка папрат в капсули, както и с тиквени семки. В навечерието на дехелминтизацията и сутринта в началото на лечението се извършва прочистваща клизма. Час и половина след приемането на препарата се приема солено слабително. Пациентът изпива в продължение на 30 цялата доза (най-често това са желатинови капсули). Ако до 3 часа след това не почувства необходимост да ходи по голяма нужда, отново се извършва прочистваща клизма, което може да помогне за извеждане на паразита от червата.
Контрол за ефективността от лечението се провежда след 3-4 месеца. Правят се прегледи на болния 2 пъти годишно в продължение на 2 години.

===