Глисти

 

Глисти

"Глисти" е термин, обединяващ всички видове па­разитни червеи, обитаващи организмите на животни, хора и даже растения.

Заболяванията, предизвикани от тях, се наричат хелминтози. Според изследванията най-разпространени са ентеробиозата, анкилостомозата и трихоцефалозата. Американски учени представят данни, че над 95% от населението на планетата са носители на някои от тези паразити, без заразените хора да се досещат за това. За съжаление на други места методите за диагностика са доста овехтели, а мониторингът е просто проверка за наличие на глисти в изпражненията. Но по този начин е невъзможно да се открият повечето от паразитните за­болявания.

Терминът "глисти" включва плоски и кръгли червеи.

Съхранението на популацията от глисти се осъ­ществява чрез тяхното преместване от организма-носи­тел към околната среда или друг организъм. По този на­чин става тяхното размножаване и разселване. Затво­реният кръг, различен от другите в зависимост от систематичната принадлежност на паразита, се нарича "път на циркулация". Той се определя от вероятните приемници и от самия процес на предаване.

Преносителите са 2 вида: механични и специ­фични. Към първия вид спадат преносители, чрез които паразитите изминават големи разстояния. Към втория - преносители, в които паразитът изживява един от ета­пите си на развитие.

Преносителят изпълнява ролята на междинен приемник. Като пример може да послужи ехинокок, който в човешкия организъм преминава стадий на ли­чинка, а паразитира главно върху кучета и вълци - кои­то в случая са в ролята на крайни приемници. Съ­ществува класификация на пътищата на циркулацията на глистите в природата според начина на предаването им: контактен и хранителен път.

Първият описва проникването на паразита през външните тъкани и лигавиците, при което кожата може изобщо да не бъде повредена. Личинките на анкилисто­мата могат да се внедряват както чрез пробиване на ко­жата и навлизане в кръвта, така и през лигавиците.

Хранителният път е свързан с поглъщане на яйца и личинки. Случаят с аскаридата е по-особен, защото нейните пресни яйца не притежават инвазивност. За тяхното съзряване е необходимо да измине определен месечен цикъл на развитие в почвена среда, където мо­гат да лежат спокойно 3 дни, без да се влияят от студ и слънчева светлина.

Профилактични действия срещу глисти

Важно е да спазват правилата на хигиената, а най-вече да се мият ръцете непосредствено преди хранене. Също е необходимо да се измиват старателно плодовете и зеленчуците с топла вода и да се извършва доста­тъчно продължителна термична обработка на месото и рибата. Трябва да се спазват санитарните норми, като не се допуска замърсяване на водата и почвата с фека­лии. В никакъв случай парцалите за миене на пода не бива да се плакнат в тоалетната чиния. Желателно е да се използва само преварена вода. Да се осигурява за­щита на продуктите от насекоми, които разпространя­ват заразата - това са главно мухите. Къпането трябва да се извършва в чисти водоеми, колкото може по-да­леч от места на струпване на животни (пасища и зони за водопой).

Дори най-малките подозрения не бива да се оста­вят без внимание, а трябва да се отива незабавно в болница и да се правят изследвания. За своевременно откриване на хелминтози е желателно прегледите да се извършват регулярно. Това облекчава лечението и пре­дотвратява възможните последици, които са способни да нанесат непоправима вреда на здравето.

Лечение на глисти при човека

Ако има подозрения за хелминтози, трябва да се търси помощ при паразитолози и терапевти. В зависи­мост от видовата принадлежност на паразитите, съответните заболявания варират в широки граници. Диагностиката на много хелминтози е силно затрудне­на, някои може лесно да бъдат объркани с онкологични процеси, например, алвеококоза. Методите за борба с някои представителни на ленточните червеи (тениите и ехинококът) са възможни само чрез хирургическа наме­са. Има глисти, при които е забранена употребата на медикаментозни препарати поради възможното последващо заразяване с огромен брой личинки. Най-важно за правилното лечение е точно да се определи вида на глиста-причинител.

Самолечението е категорично забранено. Задължи­телна е консултацията със специалист и извършване на необходимите изследвания. Преди приложение на предписаните лекарства да се четат списъците с техни­те противопоказания.

Признаци на глисти при човека

Глистната инвазия се извършва от голяма група па­разитни заболявания, предизвикани от проникване на хелминти (глисти) в човешкия организъм. В природата съществуват и са изучени от специалистите-хелминто­лози над 200 вида паразити.

Каква е опасността от присъствието на хелминти в човешкия организъм?

Проникналият в организма паразит живее и се развива, като използва неговите "ресурси", отравя чо­века с продуктите на метаболизма си и предизвиква многобройни нарушения в работата на органите и системите. В началните етапи на развитието на хелминтите в човешкия организъм диагностиката на глистната инвазия често е затруднена поради неопре­делеността на симптомите, а понякога и пълната им липса. Важно звено за диагностициране е внимателното отношение към собственото здраве: честите неразполо­жения, дискомфортът в областта на корема, влошаване­то на общото състяние със световъртеж и нервни кризи не бива да отминават незабелязано. В повечето случаи глистната инвазия се открива при изследване, когато човек търси медицинска помощ при наличието вече на цяла поредица симптоми. Когато си зададе въпроса: "Защо ми се случва това?", може да получи верния отговор в лекарския кабинет.

Разпространението на паразитните заболявания в днешния свят е обусловена от добрата адаптация на хелминтите към външната среда. Многобройните видове паразити са разделени условно на две групи:

- нематоди - кръгли червеи, най-разпространени от които са остриците и аскаридите;

- плоски червеи (смукалници).

В зависимост от локализацията си в човешкия организъм паразитите се делят на:

- чревни, които по правило обитават в различни отдели на чревния тракт. Например, някои тении и аскаридите предпочитат тънките черва, а хименолепи­дозата (наричана още "тения-джудже" или плъхова тения) и остриците - в долните части на тънки­те черва. Космоглавът (трихоцефал) се развива в дебе­лото черво;

- тъканните хелминти паразитират както в тъканите на човешкия организъм, така и в органите му: черен дроб, бели дробове, главния мозък, жлъчните канали и т. н.

Как протича заразяването?

Яйцата и личинките на паразитите аскариди, острици, космоглав, голям чернодробен метил в приро­дата се срещат във водата и почвата, като попадат в човешкия организъм чрез неизмити плодове и зеленчу­ци. Често преносители на аскариди и ехинококи са до­машните кучета и котки. С говежда и свинска тения чо­век може да се зарази също при консумация на не­достатъчно термично обработено месо на съответните животни.

Признаци на глистна инвазия

След като паразитът проникне в човешкия органи­зъм, го превръща в своя среда за обитаване. Сигнали за "тревога" се подават още в началните етапи на инва­зията - при внимателно отношение към здравето си чо­век може да забележи бързо изморяване, нарушен сън, често главоболие, нарастваща слабост, повишена раздразнителност. Изразената алергизация на орга­низма се потвърждава от еозинофилно-левкемоидните реакции на кръвта. Върху кожата може да се забележат различни алергични обриви.

В процеса на развитие на паразита се появяват по-определени симптоми, които често произхождат от областта на присъствие на хелминта: подуване на коре­ма, болки в областта на пъпа, слаб или прекомерен апетит, слюноотделяне, гадене, повръщане, нарушено храносмилане (запек или диария). Едрите хелминти в червата затрудняват проходимостта им, вследствие на което се появява запек. Дребните паразити от рода на ламб­лиите отделят токсични вещества, засилващи пе­ристалтиката на червата, което предизвиква диарии.

Продуктите от обмяната в паразита сенсибилизират (повишават чувствителността) организма, като неизбежно водят до хиповитаминоза, а след това - до развитие на анемия, чиито характерни симптоми са све­товъртежът и увеличаващата се слабост. Отслабването на защитните функции на имунната система на организма повишава вероятността от вирусни и бактериални инфекции.

Но най-честите и първи симптоми за присъствие на паразит в човешкия организъм е загубата на апетит и отслабването без видими причини. Трябва да се отбележи, че глистната инвазия при децата причинява не само отслабване, но и задържане на растежа, дори и на физическото развитие.

Клиничната картина при инвазията на различни видове хелминти е различна. Например, при ентеробио­зата най-изразеният симптом е сърбеж в ануса, а на­чалната (миграционната) фаза на аскаридозата често протича под формата на бронхит или остри респира­торни заболявания. При инвазии на тении по време на дефекация заедно с изпражненията се отделят "еле­менти" от самия паразит. При описторхозата местооби­танието на хелминта в човешкия организъм са жлъчни­те канали в черния дроб, жлъчния мехур и панкреаса. Като създават пречки за оттичането на жлъчката, пара­зитите спомагат за развитие на кистозни разширения, холецистит, дискинезия на жлъчните пътища, панкреа­тит. Клинични симптоми на ранен стадий от инвазията са: повишаване на температурата, пристъпи на болка в областта на черния дроб (жлъчни колики), повръщане, диария. З трихинелата е характерно паразитирането в мускулите: междуребрените, дъвкателните, мускулите на езика, гърлото, очите, диафрагмата. Симптомите на трихинелозата са: подуто лице, конюнктивит, треска, болка в мускулите.

Глисти при децата

Хелминтозата или заразяването с глисти на децата е доста разпространено явление, защото те активно опознават околния свят. Но тези паразити не са толкова безопасни, колкото изглежда на пръв поглед.

За да открият наличието на глисти в организма на детето си, родителите трябва внимателно да го наблюда­ват. На първо място трябва да се познават признаците на детската инвазия, начините за борба с това заболяване и за претотвратяване на хелминтозите.

До момента са регистрирани около 400 типа чо­вешки глисти. Най-разпространени са остриците, аска­ридите, тениите и чернодробните ламблии.

Видове глисти

Глистната инвазия при човека може да протича главно чрез попадане на зрели яйца и личинки на хелминти в организма чрез въздуха, водата и храната. Личинките на определени типове глисти проникват в човека през кожата или в момента на ухапване от насе­комо. Тези паразити са способни да отровят организма на детето с отпадъците от собствената си жизнена дей­ност, да предизвикат алергия и интоксикация. Освен това, тъй като поглъщат хранителни вещества от орга­низма на детето, глистите причиняват недостига им. Също така те поразяват някои органи, може да забавят и физическото им развитие. Именно затова е необходи­мо редовно вземане на мерки за предотвратяване и те­рапия на хелминтозите.

Хелминтозите се класифицират според вида на па­разитите, които ги причиняват Всички глисти се групират в 3 типа:

- нематоди (кръгли червеи) - трихинели, космогла­ви, аскариди, острици и др.;

- плоски червеи;

- плоски смучещи.

Според цикъла на развитието си глистите се делят на геохелминти и биохелминти. Развитието на био­хелминтите протича в организма на приемни­ка-посредник - тоест, личинките и яйцата на паразитите се развиват в организма на човека или животното, като половата зрелост се достига в организма на оконча­телния приемник. Развитието на личинките на гео­хелминтите протича извън живия организъм, обикнове­но в почвата.

Симптоми на глисти у детето

Симптомите за заразяване на детето с глисти може да бъдат различни в зависимост от хелминтите, с които е заразено и от стадия на развитие на паразита. Признаците на заболяването са в пряка зависимост от начина, по който глистите са попаднали в организма. Освен индивидуалната симптоматика на инвазията съ­ществуват и общи признаци, които са характерни при заразяване с всякакви типове хелминти. Към тях спадат недостигът на минерали и витамини, алергиите, интоксикацията на организма.

Интоксикацията се проявява чрез обща слабост и липса на апетит, които се редуват с усилване на апети­та и раздразнителност. Детето може да се оплаква от болки в корема, главоболие и лош сън. Понякога се наблюдава гадене, диария или запек. Температурата може да се повиши без видима причина. Глистната инвазия при децата може да се проявява чрез сърбеж по кожата, бледа кожа, обрив, синкави кръгове под очите.

Диагностика на глисти у детето

Има случаи, когато може да се напипат глисти (аскариди) в корема на детето или се наблюдават в изпражненията (острици). Но най-точен резултат може да се получи чрез анализ на изпражненията.  За полу­чаване на достоверни данни, такъв анализ се прави поне 3 пъти. Чрез общ анализ на кръвта също може да се констатира наличие на глистна инвазия. Алергиите на организма, които се появяват у детето при наличие на глисти, се определят от повишеното ниво на еозино­фили в кръвта. За това може да свидетелства пониже­нието на хемоглобина.

Лечение на глисти при детето

При децата и възрастните лечението на глистната инвазия трябва да бъде регулярно, защото са налице множество условия, когато човек може да се зарази с хелминти. Съществуват много похвати в народната ме­дицина, които помагат за избавяне от глисти - но все пак не може да се използват единствено и само те.

Известно е, че глистите не понасят пресен сок от моркови, чесън, тиквени семки. При заразяване с хелминти тези продукти трябва да се консумират по-често. Заедно с народните средства за лечение на глисти при детето е необходимо да се използват и ме­дикаментозни препарати. Да не се забравя, че терапия трябва да преминат всички членове на семейството, в това число и домашните животни.

Профилактика на глисти при детето

Приемането на медикаментозни средства е необхо­димо и за профилактика на всички членове на се­мейството едновременно. Освен това, много важно е да се спазват правилата на личната хигиена: непременно да се мият ръцете след завръщане у дома, общуване с животни, посещение на тоалетната, преди хранене. Су­ровите плодове и зеленчуци преди консумация трябва да се обливат с вряла вода. Необходимо е рибата и су­ровото месо да се режат на различни дъски. Също така, не бива хората да се къпят в непознати водоеми.

Глисти при котките

Всеки собственик на котка трябва да е запознат с възможната опасност от заразяване на животното с глисти (хелминти). Парковете, улиците, градините, дво­ровете са места, където може да има яйца и личинки на паразити. Дори малките котенца може да се заразят с глисти, макар никога да не са напускали помещенията, където живеят, защото винаги има възможност да бъдат внесени хелминти по дрехите или обувките.

Симптоми на глисти при котките

Хелминтите са способни да нанесат голяма вреда на организма на котката, защото отслабват имунитета, нарушават обмяната на веществата и увреждат вътрешните органи. Заразените малки котенца имат слаб апетит, потъмняла козина; те отслабват, като се добавят анемия и диария. Сходни симптоми има и при половозрелите котки, но при тях болестта протича скрито. Диагнозата се установява след откриване на яйца на паразитите в изпражненията. Силното заразя­ване на котенцата с хелминти може да е последица от запушване и разкъсване на стените на червата - и крайният изход за животното е летален.

Видове глисти при котките

Най-разпространените хелминти са плоските червеи (цестоди) и кръглите червеи (нематоди).

Нематодите са дребни хелминти, дълги между 6 и 13 мм, с нишковидна форма. Този вид паразитни червеи се прикрепват към стените на тънките черва и се хра­нят с кръвта на животното-приемник. Котката може да се зарази с нематоди в момента на съприкосновение с чужди фекалии или заразена почва, в които се съ­държат личинки. При попадането в организма мигра­цията на личинките започва отначало в белите дробове, а след това и в червата. Две седмици след заразяването може да се наблюдават яйца на глисти в изпражнения­та. Най-разпространените заболявания, предизвиквани от нематодите, са токсаскаридоза и токсокароза.

Цестоди

Цестодите се срещат най-често при половозрелите котки. Тялото на цестодата прилича на тънко и тясно ремъче с много прешлени, в които се развиват личинки­те. Зрелите личинки започват постепенно да се отделят и излизат извън организма заедно с изпражне­нията. Чрез оглед на фекалиите може да се определи дали котката е заразена с плоски червеи: личинките на цестодите са големи и се виждат с просто око, без микроскоп. Тези хелминти паразитират върху стените на тънките черва, като се прикрепват със смукалцата върху главата си. Рискът от инфектиране с плоски глисти може да нарасне при наличие на бълхи, които пренасят личинките. Най-разпространеното заболяване, предизвиквано от цестодите, е дипилидиозата.

Дехелментизация - лечение на глисти при котките

Дехелментизация се нарича процедурата, насочена към предотвратяване и отстраняване на глистите от организма на котката с помощта на препарати от анти­хелминтовата група.

На котката се дава анти-хелминтов препарат веднъж със сутрешното хранене, като се добавя малко количество в храната или пък принудително (в основа­та на езика се поставя таблетка или пък с помощта на спринцовка се вкарва суспензия). Ако има явни кли­нични признаци за наличието на глисти (което означа­ва висока степен на инвазия), се налага повторна обра­ботка след 10 дни.

Дехелментизация се прави не само за лечение, но и с цел профилактика. Това се извършва веднъж на 3 месеца, 10 дни преди всяка ваксинация, 3 седмици преди и след раждане. Дехелментизацията на малките котенца се извършва 3 седмици след раждането им.

В съвременните антихелминтови препарати може да се съдържа 1 активна съставка, при която действа­щото вещество е разчетено за унищожаване на конкре­тен вид глисти - или пък няколко динамични съставки, способни да въздействат върху различни типове хелминти.

Котките може да бъдат поразени от няколко типа паразити или пък само от един - затова за предпочита­не са препарати с обширен спектър на въздействие върху всички фази в растежа на различни хелминти.

Профилактика на глисти при котките

Основните мероприятия за профилактика на зара­зяването на котките с глисти са следните:

- да не се хранят котките със сурови рибни и месни продукти;

- да се възпрепятстват контакти на котките с пре­носители на хелминти;

- да се спазват правилата за хранене на котката и грижи за нея;

- редовно да се дезинфекцират предметите, с които се полагат грижи за котката, както и местата, където се държат;

- редовно да се провежда профилактична де­хелментизация на котките според предварително съставен план.

За предотвратяване на заразяване с глисти на чле­нове на семейството е необходимо стриктно спазване на индивидуалната хигиена; след общуване с котката непременно да се измиват ръцете.

===