Телефон за поръчки: 0893 36 38 58

Паразити при кучетата


КУЧЕШКА ТЕНИЯ
(Ехинококоза)

Ехинококозата ("кучешка тения") е хелминтоза от групата на цестодозите, която се характеризира с образуване на паразитни кисти в черния дроб, белите дробове и други органи и тъкани.
Еднокамерната ехинококоза, предизвикана от Echinococcus granulosus напомня и често е обединявана в литературата с алвеококозата (многокамерната ехинококоза), чийто причинител е Alveococcus multilocularis.
Причинител е личинката на ехинокока Echinococcus granulosus. Половозрялата форма е дълга от 2 до 7 мм. Има главичка с 4 смукалца и двойна корона от 35-40 кукички, шийка и 2-6 членести звена. Личинката, която расте, развива се и живее в човешкия организъм десетки години, представлява киста с кръгла или овална форма, запълнена с течност. Животните (например, овце или крави) се заразяват от тревата, в която може да се озоват яйца на ехинокока. След това, ако куче яде от месото на заразено животно, вътре в него се развива тения, чиито яйца попадат в тревата или остават върху козината.
Половозрелите форми паразитират в тънките черва на различни животни.
Основният източник на инвазията са ловни кучета, както и селскостопански животни - свине, крави, коне и други животни. Зрелите яйца се отделят с фекалиите на животните, като замърсяват козината им и околната среда.
Заразяването на човек се извършва при контакта му със заразени животни, при бране на билки, гъби и горски плодове, чрез пиене на вода от водоизточници, заразени с яйца на паразита.
Стадии на ехинококозата:
- латентен: от момента на проникване в организма до появата на субективни признаци;
- слабоизразени, предимно субективни разстройства;
- рязко изразени обективни симптоми;
- усложнения.
Скоростта на поява и изостряне на симптомите е свързана с локализацията на ехинокока. Клиничните прояви са неспецифични - признаци на алергични реакции, еозинофилия.
Ехинококозата се появява най-често при лица на средна възраст. В случаите без особени усложнени болестта протича незабелязано с години и може да бъде открита случайно.
При ехинококоза в коремната област е възможен перитонит.
Ехинококоза в главния мозък
Около паразита се формира съединително-тъканна капсула, обкръжена с възпалително-променена мозъчна тъкан. Наблюдават се огнища на омекване и кръвоизливи.
Проявите на паразитоза в мозъка се формират от хипертензионен синдром и локални симптоми. В първия влизат главоболие, световъртеж, гадене, общи епилептични припадъци с последващо развитие на пареза в крайниците, където е имало конвулсии. Възникват психически разстройства: бълнуване, депресия, слабоумие.
В кръвта обикновено се открива еозинофилия. В церебрално-гръбначната течност се наблюдава неголям плеоцитоз с наличие на еозинофили, леко повишаване на нивото на белтъчините. Болестта постепенно прогресира, като огнищата на симптоми нарастват, а вътрешно-черепното налягане се увеличава.
Диференциална диагноза се провежда въз основа на туморите в мозъка. За най-ефективно лечение се смята отстраняването на ехинококовите мехури. Ако не е възможно да се направи операция, смъртта настъпва сред увеличаващи се явления на вътрешно-черепна хипертензия или в епилептичен статус.
Ехинококоза на жлъчните пътища
Най-често се среща ехинококоза на жлъчния мехур. Пробивът на паразитната киста в жлъчните канали се съпровожда с пристъп на чернодробни колики, гадене и повръщане, жълтеница, ахолични фекалии, изостряне на холангита със силна треска. Нерядко се наблюдава запушване на жлъчните пътища, съпроводено с холангит и холецистит. Септичният холангит, хепатитът, нерядко множествените поражения на черния дроб правят прогнозата твърде сериозна. Леталността при тази патология е висока. Лечението е оперативно, насочено към възстановяване на свободното движение на жлъчката, отстраняване на ехинокока и дрениране на гнойната кухина, за което се отваря общият жлъчен канал, отстраняват се дъщерните кисти, парчетата от тъкани на паразита, и после се дренира. Понякога се извършва и холецистектомия, която при поражение на жлъчния мехур е задължителна част от оперативната намеса. Ако състоянието на болния позволява, едновременно се извършва дрениране на кистата в черния дроб или пък тя бива отстранена.
Ехинококоза на костите
Среща се доста рядко. Паразитната киста расте в костномозъчната кухина, като причинява ерозия на костта и патологични счупвания в мястото на внедряване на ехинокока.
Ехинококоза на белите дробове
Характеризира се с развитието на киста. Белите дробове са мишена на паразита в 20-30% от случаите на ехинококоза. С нарастването на кистата и притискането й от околните тъкани се появява болка в гърдите, кашлица (отначало суха, после с храчки, а понякога и с кръв), задух. При големите кисти е възможна деформация на гръдния кош и подуване на междуребрените тъкани. Ехинококовата киста може да бъде усложнена с перифокално възпаление на белодробната тъкна, сух или ексудативен плеврит. Възможно е загнояване на кистата и спукването й в бронхите или плевралната кухина. Пробиването на кистата в бронхите се съпровожда с кашлица на пристъпи и голямо количество светли храчки, които съдържат примеси на кръв, чувства се недостиг на въздух.
При пробиване на кистата в плевралната кухина се появява остра болка в гърдите, треска, повишаване на телесната температура, понякога се развива анафилактичен шок. В плевралната плоскост се появява течност. Лечението е оперативно, а на ранните етапи - медикаментозно. Обикновено при своевременна намеса прогнозата е благоприятна.
Ехинококоза на черния дроб
Среща се често (50-70% от случаите на ехинококоза). Онкосфери се привнасят от чревната стена чрез кръвопотока в черния дроб, където повечето остават в малките капиляри. Ехинококовите кисти бавно нарастват и навлизат в паренхима на черния дроб, в жлъчните канали или свободната коремна кухина. Кистите се разполагат в дясната част. Най-ранният симптом е чувство на тежест и болка в епигастрията и областта на дясното подребрие. Нагнояването на мехура води до развитие на клинична картина на абсцес в черния дроб. При отваряне на абсцеса са възможни гноен плеврит или перитонит. Пробиването на абсцеса в жлъчните канали е причина за гноен холангит. Спукването на неинфектиран мехур се съпровожда с комплекс от алергични реакции, включително до развитие на анафилактичен срок. Лечението на ранните стадии на кистите е медикаментозно.
Ехинококоза на бъбреците
Личинката влиза в бъбрека чрез основния артериален кръвопоток и образува ехинококова киста. По-често се поразява левият бъбрек. Кистите може да бъдат закрита с неповредена стена, псевдозакрита, пролабираща в бъбречната чашка и обмивана от урината, и открита киста, която е свързана със системата чашки - бъбречно легенче - последици от това може да бъдат изместване на бъбрека, деформация и разширяване на бъбречните чашки и легенчета, атрофия на бъбречния паренхим. Паразитът може да загине.
В резултат на паризитирането отначало се наблюдават интоксикация, лека умора, отпадналост, слабост, отслабване на апетита, загуба на телесно тегло. После се появява бавно нарастване на туморообразното образувание в подребрието, тъпа постоянна болка в подребрието или областта на кръста, бъбречни колики, субфебрилна (понякога фебрилна) температура, в някои случаи сърбеж по кожата, еозинофилия на кръвта. Изхвърлянето заедно с урината на дъщерните ехинококови мехури обикновено се съпровожда с бъбречни колики, хематурия (кръв в урината), понякога изостряне на пиелонефрита, дизурия (болезнено уриниране), задържане на урината, а при пробив на гнойната киста - левкоцитурия (бели кръвни телца в урината).
Кистите в долния сегмент на бъбрека се палпират (опипват) във вид на заоблени подутини в подребрието. Поради възпалениетно и сливането с околните тъкани се нарушава подвижността на бъбрека. Кистата е гладка или на бучки при опипване, с плътна, по-рядко еластична консистенция. При закрита форма на ехинококоза на бъбрека рядко се наблюдават промени в урината. Възможни са левкоцитурия, хепатурия, понякога, поради токсичното действие на паразита върху бъбрека - протеинурия (белтъчини в урината), цилиндрурия (цилиндрични образувания в урината). При 20% от болните се наблюдава еозинофилия, при 30% - умерена левкоцитоза, при 65% - повишена скорост на утаяване на еритроцитите.
При цистоскопия се наблюдават неспецифични промени в лигавицата на пикочния мехур, понякога се виждат зараждащи се или свободно плаващи дъщерни мехури. При гибел или калциране на дъщерните мехури кистата се оформя като хомогенно или пересто овално образувание.
Лечението на ехинококоза на бъбрека е оперативно: кистите се отстраняват, извършва се ехинококектомия, резекция на бъбрека, понякога нефректомия (отстранявате на бъбрека). Прогнозата зависи от разпространението на ехинококозата и от степента на интоксикация. При спукване на ехинококовия мехур и инфектиране на кухините и тъканите прогнозата се влошава.
Ехинококоза на далака
Ехинококозата на далака се характеризира с увеличаване на размера на този орган поради нарастването на кистите, които понякога са множествени и се локализират в различни области на далака. Поразената част от органа има плътно-еластична консистенция с тъмно-вишнев цвят. Капсулата на далака е удебелена. При множествени кисти далакът е на бучки, тъканите му атрофират и той се превръща в "ехинококова торбичка", пълна с дъщерни мехурчета. Стените на кистите се състоят от съединителна тъкан с елементи на петрификация (втвърдяване), хиалиноза. На границата с кистата паренхимът на далака е смачкан, вените са разширени, артериите - склерозирали. Наблюдава се склероза на пулпата с огнища на кръвоизливи и некроза. Възможно е разкъсване на мехура на ехинокока и инфектиране на коремната кухина.
При ехинокок на далака със средни и големи размери е целесъобразна органозапазваща оперативна намеса. Най-добрият достъп е през горен среден или напречен разрез с преход към деветото междуребрие вляво. Преди срязване или пункция на кистата коремната кухина се изолира с влажни салфетки. След отварянето на кистата нейното съдържание се отстранява, а кухината се обработва с формалин и се дренира с марлени тампони. След спленктомията прогнозата е благоприятна.
Ехинококоза на сърцето
Появява се в 0,2 - 2% от общия брой случаи на заразяването. Характерна е за лица над 20-годишна възраст, макар да има описани случаи и при деца. Обикновено паразитите достигат до сърцето през коронарния кръвопоток. Те нарастват бавно в тъканите на миокарда, като кистите се образуват в продължение на 1 до 5 години. При ехинококоза на сърцето най-често се поразява миокардът на лявата камера. Много рядко кистите се локализират в перикарда, лявото или дясното предсърдие.
Перикистозното нарастване на живите кисти може да предизвика такива усложнения като спукване на кистата в сърдечните кухини или перикарда, притискане на коронарните кръвоносни съдове с развитие на исхемия на миокарда, нарушаване на проводимостта на сърцето, запушване на извеждащите кръвоносни трактове и емболия на белодробните артерии. Възможно е гноясване на кистата.
Наблюдават се болки в гръдния кош и признаци на исхемия на миокарда. Компресирането на коронарните артерии от страна на кистите може да причини инфаркт на миокарда. При една трета от пациентите основна клинична проява е сърдечната недостатъчност. Болестта може да се прояви като злокачествени нарушения на сърдечния ритъм, включително камерна тахикардия. Разкъсването на кистите често води до внезапна смърт.
Спукването на киста в лявата камера може да доведе до разслояване на свободната му стена, както и до остра артериална емболия. При разкъсване на кистите, разположени в дясната половина на сърцето, често се развива емболия на белодробните артерии, съпроводена с кашлица, плеврални болки, храчене на кръв, и треска. Постемболичната белодробна хипертензия понякога е толкова изразена, че оперативното лечение не успява да предотврати смъртта.
Ехинококоза на гръбначния мозък
Характеризира се с кратък скрит стадий. Кистата, достигнала незначителни размери, притиска гръбначния мозък и предизвиква двигателни и неврологични разстройства (парези и парализа на крайниците, разстройство на функциите на тазовите органи и т. н.). Ехинококозата на гръбначния мозък може да бъде първична (при хематогенна инвазия на паразитите в малките кръвоносни съдове на костното вещество) и вторична (при внедряване от съседни образувания или разкъсване на кистата с вторично инфектиране на структурите на гръбначния стълб). При локализиране на паразита само в прешлените заболяването дълго време протича без симптоми. После симптомите рязко се появяват успоредно с разрастването на поразения от паразита участък на прешлена, както и с притискането на обвивките и веществото на костния мозък. Появяват се болки в ръцете, краката и гърдите. Резките движения, кашлицата и напрягането засилват болките.
Процесът води до ограничаване на подвижността на гръбнака, формиране на кифоза (изкривяване на гръбначните прешлени) и кифосколиоза. Нарастващото притискане на гръбначния мозък предизвиква развитие на спазматична парапареза и на синдром на Браун-Секар.
Лечение: хирургическо отстраняване на ехинокока от прешлена. При своевременно откриване на заболяването се допуска медикаментозно лечение. За откриване на възможен рецидив е необходимо редовно наблюдение на болния.
Лечението на ехинококозата е възможно по оперативен път. Прилагат се:
- открити операции с помощта на лапаротомия (отстраняване на кистата от органа или отстраняване на част от органа заедно с кистата под обща анестезия);
- закрити лапароскопични операции;
- закрити минимално инвазивни операции под контрола на ултразвук чрез пробождане на коремната стена;
- при невъзможност за хирургическа намеса е възможно използването на алтернативно лечение - електромагнитна вълнова терапия с помощта на физиотерапевтични прибори.

Ехинококоза (кучешка тения) при животни
При животните ехинококовите мехури (личинковият стадий от развитието на паразита) се локализират най-често в черния дроб и белите дробове, по-рядко в другите органи: корема, главния мозък, сърцето, далака, костите, бъбреците, гръбначния мозък. Междинни приемници може да бъдат овце, едър рогат добитък, свине, камили, коне, магарета, диви копитни животни и хора. Зрелите ехинококи се локализират в тънките черва на месоядните, които са дефинитивни приемници.
Как става заразяването?
Месоядните се заразяват с ехинококоза при консумирането на вътрешните органи на убити или умрели селскостопански животни, инвазирани (заразени) с жизнеспособни ехинококови мехури. След поглъщането на мехурите, в червата на кучетата и вълците се развиват зрели ехинококи. Понякога в едно куче се развива огромно количество полово зрели паразити (до 20 хиляди). Зрелите цестоди (ехинококи) не са патогенни: те могат да паразитират с хиляди в организма на кучето, но не предизвикват прояви на клиническите признаци, характерни за хелминтозите (редуващи се диария и запек, повръщане, изтощение и т. н.).
В качеството си на дефинитивен приемник на една от разновидностите на ехинокока - Echinococcus multilocularis, освен домашните кучета и дивите разновидности на кучето, се оказва и котката. Междинни приемници са също гризачи (полски мишки, леминги), а също и някои едри бозайници, включително човекът. Този вид ехинокок е разпространен широко: Северното полукълбо (Северна Америка, Гренландия, Скандинавия, Централна Европа), Близкия изток, Индия, Япония.
Ехинококозата е антропозоохелминтоза - тоест, може да поразява както животните, така и човека (в качеството му на междинен приемник). Общувайки с куче, човек може да внесе яйца на ехинокок в стомашно-чревния си тракт.
Как се проявява заболяването от ехинококоза?
При болните от ехинококоза тревопасни и месоядни животни, както и при човека, може да се наблюдават различни клинични симптоми на болестта в зависимост от локализацията на паразитната киста в организма:
- постепенно отслабване, често достигащо до изтощаване;
- перитонит;
- вътрешно-черепна хипертензия (високо кръвно налягане);
- епилептичен статус;
- гадене;
- повръщане;
- чернодробни колики;
- абсцес на черния дроб;
- патологични счупвания на кости;
- сърбеж;
- изострен пиелонефрит;
- спленомегалия;
- сърдечна недостатъчност;
- инфаркт на миокарда;
- парези и парализи на крайниците.
При локализация на мехурите в черния дроб се появяват жълтеница и стомашни разстройства, а в белите дробове - затруднено дишане, задух, кашлица. Но при животните - междинни приемници на ехинокока, може изобщо да не се появят симптоми, а при човека заболяването протича предимно с клинични признаци.
===